Татьяна Кайзер РУБАИ  (на болгарском языке)

* * *

Всеки носи в душата си раи или ад,

 знои от дива пустиня, отгледан разсад.

По-добре било там, дето няма ни нас,

 че с душевни колизии носим разпад.

 

 * * *

Ако мъдър съвет пренебрегнал си ти,

не си вземеш поука, когато сгрешиш,

 твоят порив към знания е просто кражба,

без синявици чело не ще съхраниш.

 

 * * *

Тъи в суета живеем си безпътно,

но има някои в нас, белязан с мъдрост.

За онзи глас у нас сме глухи през деня,

в мълчание се чува, макар смътно.

 

 * * *

Когото на прав път реши Бог да постави,

сърдечното покорство в него възпитава.

Смиреномъдрието – път в живота вечен,

а своеволието мира му не дава.

 

 * * *

Светлината съмнения гони безчет

и дарява ни утрото мъдър съвет.

На търпение често изпитва ни Бог,

суета, недоверие – тежък са гнет.

 

 * * *

За всичко в живота си ще заплатим:

за знания, грешки, за чувства дори.

А всеки очаква възмездие таи но.

Раздаваи се смело и щедър бъди!

 

* * *

Свободен си да правиш туи , що любиш,

Ни ближен, ни делата му да съдиш.

Щастлив – да любиш туи , което правиш.

С талант на Светлината ти ще служиш.

 

 * * *

В живота добрините, дето стават,

 дошли от Бога, радост ти даряват.

 Ако злина в живота сполети те,

то значи, че ти сам я заслужаваш.

 

 * * *

Всичко позволено е, но не е полезно,

а животът Божи дар е – бъди любезен!

Суетата твърдо и без мисъл властва,

за душа и тяло тумор е болезнен.

 

 * * *

Живеем и деи стваме спешно,

отплатата е неизбежна.

За гняв, горделивост, обиди,

прости, Боже, много сме грешни!

 

 * * *

Място и срок има всичко в живота.

Мъдрост е нужна да учиш уроци,

че в суета, горделивост, себичност,

да не заседнеш в три бора високи.

 

 * * *

Съдбата да приемеш, с несгодите смири се

и миналото вече над теб не ще надвисне.

Което не се случи в твоята съдба,

то трябвало чрез теб все пак да се изчисти.

 

* * *

Под нозете златен стели се килим,

облаци от бисер – в небосвода син.

Есен ще ни радва с феерични багри,

ако е в душата ни този свят красив.

 

 * * *

Този свят е пълен със съблазни.

Социумът е многообразен.

Знаеш ли какво зло пускаш с него?!

Погубва своеволието празно.

 

 * * *

Натрупва огорчения душата,

като клошар ги мъкне във торбата.

Ако животът нищо не те учи,

да се пробуди твоят дух, не чакаи !

 

 * * *

Вещомания властва в живота ни днес,

а средата ни вече не носи прогрес.

В отношения роби сме, в плен на привички,

да напуснем комфорта готови не сме.

 

 * * *

Настъпва време – късно или рано,

душата търси пътя си към храма,

но суета, съмнения, тревоги опитват

 се да създадат преграда.

 

 * * *

Някои вижда униние, дъжд в есента,

много сълзи събирал е в свои та душа

и размит по стъклата, изтича живот,

не запазил от пламък божествен искра.

 

* * *

Безгрижни сме и в страстите – греховни.

Комфортът е приоритет основен.

Но как ли ще открием път към Рая?

Трудът над себе си е труд духовен.

 

* * *

Понякога много е трудно

да минеш през драмите мъдро.

Емоции, глупост и гордост

те вадят от твоето русло.

 

* * *

От своята си църква гледа всеки,

от там да съдиш другите, е леко.

Но с гордост, самочувствие безмерно

 болезнено се пада от високо.

 

 * * *

Гордостта корав гръбнак си има

и е пленник тя на егоизма.

Та творец на Време пясъкът не е,

все до дъното в часовник стига.

 

 * * *

Щом светилник запали у теб гордостта,

 от надменност е крив покраи тебе светът,

 самомнение в огъня масло налива,

в теб прозира тъма с маска на светлина.

 

 * * *

Щом всеки прав е, в миг раздорът пламва

и щедро гордост упреци раздава,

вината своя никои щом не вижда,

 

за мъдростта ще трябва да забравим.